ПИСМА / 025

                                                                       Адрес за кореспонденция:

                                                                       Янко Янков 

                                                                       ж. к. “Дианабад”,

                                                                       Блок 4, етаж 6, ап. 38,

                                                                       1172 София

                                                                       ***********************************

                                                                       12 юни 2006 г.

 

Към:


LPC-Embassy-001/ 29 септември 2005 г.

LPC-Embassy-002/ 30 септември 2005 г.

LPC-Embassy-003/ 10 октомври 2005 г.

LPC-Embassy-004/ 06 декември 2005 г.

LPC-Embassy-005/ 07 декември 2005 г.

LPC-Embassy-006/ 19 декември 2005 г.

LPC-Embassy-007/ 07 март 2006 г.

LPC-Embassy-008/ 12 март 2006 г.

LPC-Embassy-009/ 13 март 2006 г.

LPC-Embassy-010/ 23 март 2006 г.

LPC-Embassy-011/ 27 март 2006 г.

LPC-Embassy-012/ 03 април 2006 г.

LPC-Embassy-013/ 05 април 2006 г.

LPC-Embassy-014/ 12 април 2006 г.

LPC-Embassy-015/ 14 април 2006 г.

LPC-Embassy-016/ 15 април 2006 г.

LPC-Embassy-017/ 26 април 2006 г.

LPC-Embassy-018/ 27 април 2006 г.

LPC-Embassy-019/ 06 май 2006 г.

LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.

LPC-Embassy-021/ 12 май 2006 г.

LPC-Embassy-022/ 27 май 2006 г.

LPC-Embassy-023/ 28 май 2006 г.

LPC-Embassy-024/ 31 май 2006 г.

LPC-Embassy-025/ 05 юни 2006 г.

LPC-Embassy-026/ 12 юни 2006 г.

 


 

 

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите-членове

на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария 

 

До Президента

бул. “Княз Дондуков” № 2

1000 София

 

До Главния прокурор

бул. “Витоша” № 2

1000 София

 

До Министър-Председателя

бул. “Княз Дондуков” № 1

1000 София

(Към изложението ми с дата 28 май 2006 г.)

 

До Кмета на София

ул. „Московска” № 33

1000 София

(Към изложението ми с дата 28 май 2006 г.)

 

Информационно копие:

До Генералния директор

и Специалния справочен отдел и архив

на Българската телеграфна агенция (БТА)

бул. “Цариградско шосе” № 49

1124 София

 

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

1.

            В края на 70-те години (т. е. преди повече от 30 години), когато бях млад асистент в Юридическия факултет на Софийския униврисетет и изследовател (научен сътрудник) в Института за правни науки при Българската академия на науките, за да може да бъде обезпечено моето и на съпругата ми подлагане на силен и систематичен манипулативен натиск, в Първи отдел на Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано против мен т. нар. „Дело за оперативна разработка” ДОР № 13304, което днес има архивен № 33464; за делото, което е било образувано против тогавашната ми съпруга днес все още нямам никаква информация, но съм абсолютно категоричен, че такова е имало, което е завършило с т. нар. „профилактика”.

            От посоченото дело днес е видно, че за да бъдат обезпечени строго секретните оперативни мероприятия, във входа на шестетажния жилищен блок, в който тогава живеехме аз, съпругата и малкият ни син, са били вербувани общо 31 (тридесет и един) души мъже и жени, повечето на преклонна възраст, което прави почти по двама души от всеки апартамент.

            Без тук и сега да коментирам несъмнения факт, че най-вероятно от всеки от вербуваните е било изисквано да пази в най-строга тайна факта на вербуването (включително и от живеещите в същия апартамент членове на неговото семейство), ще подчертая преди всичко факта, че към момента на вербуването им по-голямата част от тези мъже и жени са били на възраст над 60 (шесетдесет) години, при което няколко души са били на повече от 80 (осемдесет)-годишна възраст.

            Без тук да коментирам и факта, че отделно от това по онова време са били вербувани и доста млади жени, които бяха изпращани при мен с инструкцията да ми станат любовници, както и млади мъже, които са били изпращани със същата цел при тогавашната ми съпруга, ще наблегна върху обстоятелството, че специално тези вербовки (на съседите ми), са имали съвсем друга цел и предназначение.

            Така, в резултат на тази дейност на Държавна сигурност аз, съпругата ми и малкият ни син бяхме подложени на непрекъснати, всекидневни, целодневни, систематични и изключително жестоки скандални въздействия, включително и на физически посегателства и наранявания (и на тримата ни), целта на които е била аз, като глава и естествен функционален пазител на семейството, да бъда предизвикан да ударя някого от бабите и старците, и така да дам официален повод после да бъда обвинен не само в инициране на скандалното събитие, но и в извършване на престъплението „телесна повреда”; тоест, целта на оперативните мероприятия е била аз да бъда въвлечен в събития, които впоследствие да бъдат квалифицирани като извършени от мен престъпления.

            Тъй като, обаче, тогава, макар и съвсем млад, вече бях официално признат за висококвалифициран юрист и превъзходно разбирах за какво става въпрос; и тъй като все пак превъзходно разбирах, че обществената и професионалната ми позиция не представлява абсолютно никакват пречка пред изключително мощните двигатели на ставащите около мен събития, аз избрах единствената разумна стратегия, а именно просто да бягам от местопроизшествието, и така да не позволя да се стигне до пълно разгръщане на планирания срещу мен сценарий.

            Все пак, обаче, тъй като за такива ненаказуеми от истинските закони случаи на „укоримо поведение, което не е нито престъпление, нито административно нарушение” и което представлява единствено „нарушение на изискванията на правилата на социалистическия морал и социалистическото общежитие”, по онова време съществуваше т. нар. Закон за другарските съдилища, в крайна сметка срещу мен бе образувано дело по този закон. При това следва изрично да отбележа, че тъй като официално срещу мен не можеше да бъде намерен нито един реален факт, който би могъл да даде възможност за каквато и да е официална намеса на органите на Министерството на вътрешните работи (т. нар. „Народна милиция”), това дело изцяло бе движено от т. нар. „масови обществено-политически организации”, а именно кварталния клуб на Отечествения фронт и кварталния клуб на пенсионерите.

            След като благодарение единствено на свидетелските показания на вербуваните от ДС агенти в продължение на няколко часа бях обругаван в кварталния киносалон пред около стотина души пенсионери и сеирджии, официално квалифицирани като „възмутени от мен мои другари по местоживеене”, делото приключи с моето „публично заклеймяване” като „нарушител на правилата на социалистическото общежитие”.

            От материалите по вече посоченото ДОР № 13304 е видно, също така, че Държавна сигурност съвсем не се е била задоволила единствено с използуване на провокаторските и информационно-доносническите услуги на изключително големия брой агенти, а и че в продължение на половин година е била използувала специална техника за непрекъснато подслушване на всички разговори и на всички звуци в жилището, в което живеехме. Тъй като, обаче, единственият постигнат от тях резултат – на моя фактически, а после и юридически развод – бе съпроводен от моята още по-голяма официална и писмена (подобна на писменото изложение, които четете в момента!) съпротива против системата, наскоро след това Държавна сигурност бе преценила, че фактически не е успяла да въздействува по абсолютно никакъв начин лично върху мен; поради което бе предприето осъществяването на втората фаза на същия сненарий – публично разглеждане на „същите факти” по „същото дело” във „втори другарски съдебен процес”, който да бъде осъществен в побиращата повече от хиляда души 272-ра аудитория на Софийския университет, където, съгласно сценария, трябваше да бъдат събрани „голямо множество възмутени студенти и преподаватели от СУ и учени от БАН”, които не само да осъществят шаманския комунистически ритуал, нарачен „публично заклеймяване”, но и да направят официално предложение за моето уволнение.

            Изпълнението на целия този сценарии беше възложено на професор Доко Доков, който бе Председател на професионалния съюз на учените от БАН и СУ, на когото, впрочем, по онова време аз бях аситент. Тъй като превъзходно знаех, че нашият разговор с него почти светкавично ще достигне където трябва (длъжен съм да подчертая, че много време преди това самият професор Доко Доков изрично и ясно ми бе казвал, че е офицер от армията, че като такъв е бил политкомисар по време на т. нар. Отечествена война против Германия, и че впоследствие е станал офицер от Държавна сигурност), аз реших „да стрелям точно в десятката”: казах му, че превъзходно разбирам, че това е работа на Държавна сигурност, че зная, че рано или късно ще бъда уволнен и съден, и че ще използувам превъзходния случай, който ми се явява, за да направя мощна антикомунистическа пропаганда пред повече от хиляда души студенти и преподаватели.

            Ефектът от тези мои думи беше поразителен: още същия ден, само три дни преди датата, която бе обявена за „другарския съдебен процес”, всички писмени публични обяви за предстоящото събитие бяха свалени от коридорите, а професор Доко Доков започна интензивно да разказва „наляво и надясно”, че папката с делото, която се е намирала в неговия кабинет в БАН, била загубена или открадната, и че делото се отлага за неопределено време, когато папката бъде намерена.

            Професор Доко Доков е жив и здрав и днес, и може да свидетелствува за всичко, което тук е казано от мен, и да разкаже своята версия.

            Когато преди време поисках достъп до архивите на Държавна сигурност, получих „напълно изчерпателен писмен отговор”, в който не се споменаваше нито една дума за съществуването на въпросното дело на другарския съд. Отделно от това, обаче, преди време, по искане на военния прокурор полковник Николай Колев, в Главна прокуратура е била пристигнала строго секретна справка за мен (която съм публикувал в една от книгите си), където е посочено съществуването на друго, насочено против мен дело за оперативно разработване, за съществуването на което в нито едно от официалните писма до мен не е казано абсолютно нищо. Очевидно е, следователно, че думата и подписът на Министъра на вътрешните работи струват доста по-малко от думата и подписа на една долнопробна проститутка. Или иначе казано – фактът, че в официалната справка, която ми е дадена, не се казва нищо за въпросното дело, не означава абсолютно нищо.

            Само преди няколко месеци, когато бившият началник на архивите на Държавна сигурност полковник Серафим Стойков публично заяви в медиите, че предстои интензивен нерегламентиран търг на истински и фалшиви архивни документи, на мен ми се обади по телефона професор Доко Доков, който ме покани да го посетя у дома му, за да ми даде папката с въпросното „Дело на Другарския съд”; което, той по-рано бил „намерил”, впоследствие „забутал в етажерките на библиотеката си”, а съвсем наскоро – „отново намерил”.

            Поради редица съображения отказах да отида и да взема делото. Наскоро след това в едно мое едночасово телевизионно предаване разказах случката и приканих журналистите, които желаят, да посетят професор Доко Доков, за да видят делото и да чуят версията на професора. Доколкото зная, това не е станало. Така или иначе професор Доко Доков е жив и здрав и делото е у него.

            Разказвам всичко това, естествено, за да разкрия един от методите, които Държавна сигурност е използувала преди повече от тридесет години. Който метод, впрочем, днес се използува както от сегашната Държавна сигурност, ръководена от генерал Иван Чобанов, така и от неговите господари от Червената мафия, представляваща трансмутационна форма на бившата Държавна сигурност.

            Разказвам всичко това най-вече защото съвсем отскоро днес отново съм обект на абсолютно същата престъпна схема на опити за компрометиращо заплитане в привидно битови скандали със съседите в блока, в който живея; и защото днес, повече от тридесет години след първото оперативно мероприятие в това направление, юридическата ми защита се оказва дори много по-безнадеждна, отколкото по-рано.

            Разказвам всичко това и за да подчертая: а) че ако по-рано бях „никой” и както юридическата, така и всяка друга моя съпротива беше обречена, то сега вече съм професор по право, автор на повече от тридесет обемисти книги и публично известна фигура; б) че превъзходно разбирам, че и днес е толкова абсурдно и нелепо да се разчита на вътрешнодържавното право, колкото и по-рано; в) че днес вече  точно пет души е броят на членовете на семейството ми, смъртта на които е непосредствен резултат от строго секретните оперативни мероприятия на ДС; г) че ще направя всичко, което е необходимо, за да стане достояние не само на дипломатическите посланици на Запада в София, но и на Западната общественост, цялата съвкупност от зловещи и престъпни факти, на които у нас и в Европа все още никой не обръща каквото и да е внимание.

2.

            Ваши Превъзходителства,

            ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

            Бих бил готов да приема, че фактите, които тук и сега ще изложа, биха могли да имат две алтернативни тълкувания и биха могли да са резултат на само един от двата възможни причинни фактори и механизми, а именно: >или че са резултат от чисто бандитско-мафиотската дейност на определени неангажирани с държавата престъпни личности и институции; >или че и днес, както и по-рано, са резултат от оперативно-провокаторската и манипулативната престъпна дейност на тайните служби на държавата.

            Работата, обаче, е в това, че както най-общият реален контекст в България (т. е. фактът, че държавата е само едно от най-нискойерархичните структурни звена на Червената мафия), така и напълно конкретната в този казус поведенческа реакция на държавните институции, категорично ми дават основанието да считам, че всъщност става въпрос за едновременното действие и на двата причинни фактори, при което всички евентуални  аргументи за наличие на неангажирана с държавата чисто бандитско-мафиотска едйност, в случая трябва да бъдат третирани като калкулирани да бъдат камуфлажно прикритие на строго секретните специални мероприятия; и че следователно и днес е налице посочената още в началото на изложението ми схема на действие на специалните репресивни служби.

3.

            Преди около един месец в блока, в който живея, е било проведено т. нар. Общо събрание на собствениците, дневният ред на което е бил разгледан под ръководството на избран от Събранието Председател и протоколиран от избран от същото Събрание Протоколчик. В случая в ролята на Председател на Събранието е бил встъпил Иван Иванов, действуващ полковник от строителните войски на армията и служител в Министерството на отбраната; по негово предложение за Протоколчик е била избрана моята съпруга Елка Янкова, а единственото валидно решение на Общо събрание е било това, че за Управител (Председател) на Етажната собственост отново е бил избран Румен Тодоров Манолов.

            Още на другия ден и после в продължение на още няколко дни съпругата ми е била подложена на изключително интензивен, включително и силно скандален натиск да напише в протокола и да се подпише, че е било взето решение, че сградата има нужда от „основен ремонт”, че ремонтът ще струва по 150 лева на апартамент, и че Събранието е било упълномощило Румен Т. Манолов да сключи договор със съответна строителна фирма, която да извърши ремонта. Тъй като точно по това време аз не бях в София, в известен смисъл това обстоятелство е било преценено като време, изключително удобно за т. нар. „въвличане в престъпление”, и е било направено всичко възможно, за да бъде постигнат такъв резултат. Все пак, обаче, до такъв резултат въобще не се е било стигнало – съпругата ми категорично е отказала да се ангажира с такъв текст на протокола и не е подписала нищо.

            Тъй като, обаче, неотдавна тя бе оперирана, в резултат на неколкодневния интензивен натиск и на скандалите, на които е била подложена, тя е получила сериозно постоперативно усложнение и е била приета по спешност в болница.

            Впоследствие, в администрацията на кмета на община „Изгрев” е било депозирано нещо, което е имало и продължава да има претенцията да е официален „Протокол” от заседанието на Общото събрание, а върху основата на това „нещокметът Павлин Колев е издал Удостоверение № 229 от 02 май 2006 г. както за легитимността на избора на т. нар. „Домоуправител” или „Председател на Етажната собственост”, така и за легитимността на всички действия, предприемани от това лице върху основата на текста на този т. нар. „Протокол”. Освен това специално внимание заслужава и обстоятелството, че същият този кмет предватително и преднамерено е взел всички възможни фактически и абсолютно противозаконни по своя характер мерки да не допусне до текста на този т. нар. „Протокол”абсолютно никого от заинтересованите и засегнати лица, като неговата непосредствена цел е била да не позволи на никого да установи наличието на престъпните факти и обстоятелства, които се съдържат във въпросния т. нар. „Протокол”.

            Тъй като на мен като собственик на апаратамент в същия блок, и на съпругата ми като официално избран Протоколчик, на 08 май т. г. категорично ни бе отказан какъвто и да е достъп до текста на този „Протокол”, на 15 май т. г.  регистрирах в деловодството на община „Изгрев” официално искане, адресирано до кмета на общината (виж № 94-00-85/15.05.2006 г.). След като изчаках за отговор известно разумно време и след като въобще не получих никакъв отговор, на 28 май депозирах в регистратурата на Министър-Председателя и на Кмета на София специално изложение, с което поисках от тях да се намесят и да разпоредат на кмета на община община „Изгрев” да ми изпрати официален отговор-извинение за неприятностите, които ни е създала ръководената от него общинска администрация, както и да ми изпрати официално заверено копие от въпросния т. нар. „Протокол”.

            В това изложение изрично и ясно съм записал: >че тъй като въпросният „Протокол” от Общото събрание въобще не е подписан от официално посочения в него Протоколчик, и тъй като в него е записано съдържание, което категорично не отговаря на истината, в случая става въпрос за документно престъпление, извършено от същото това лице, което кметът на общината противозаконно е легитимирал; >че същият този кмет е организирал и специални обезпечителни мерки както за прикриване на извършеното престъпление, така и за даване възможност за извършване на нови и други престъпления; >че същият този кмет е съучастник в по-широка престъпна мрежа, осъществявана от определени икономически структури на българския мафиотски режим; и >че настоявам пред адресатите на изложението да се намесят и да осъществят онези действия, които са в кръга на тяхната компетентност.

            Наскоро след това, вероятно след миловидна другарска намеса от страна на Кмета на София, получих писмо № 94-01-85 от 06.06.2006 г., подписано от Кмета на община „Изгрев”, с което ми е дадена непоискана от мен правна консултация (правен съвет), при това не само неправилна по своето съдържание и напълно превратно тълкуваща европейския дух и тенденциите на съвременното право, но и съдържаща в себе си като скрит втори пласт (имащ предназначението да измести и елиминира първия пласт) един достатъчно ясно очертан несъмнено заплашителен силово-репресивен психологически тон, с който се характеризираше не толкова общото класическо комунистическо право, колкото именно специалният правен режим на затворите и концлагерите (тази моя категорична констатация е резултат не само на практическите знания, които съм придобил в продължение на шест години като политически затворник на комунизма, но и като специалист-теоретик, написал две обемисти книги по „Психология на правото” и една обемистна книга по „Психология на политиката”).

            Отговори от Министър-Председателя и Кмета на София въобще не съм получил; а те би трябвало не само да ми отговорят, но и да ми съобщят, че вече са наказали Кмета на община „Изгрев”, че са обявили за нищожно Удостоверението, което той е издал върху основата на документно престъпление, и че са разпоредили не само да ми бъде изпратено лично или по пощата копие от искания от мен документ, но и да бъдат компенсирани материалните и моралните вреди, които са ми били нанесени в резултат на незаконните действия на въпросната администрация. Поне такива са изискванията на правния дух на Европа; а останалото – т. е. това, което е реалното – в случая е резултат от простия факт, че българската държава е най-нискойерархичното звено от структурата на руската Червена мафия.

3.

            И това, разбира се, е регаламентирано в самия т. нар. Закон, при което никой не се интересува от елементарния факт, че този Закон е противоконституционен.

            Както вече споменах, върху основата на фалшив Протокол, представляващ документно престъпление, Кметът на община „Изгрев” е издал Удостоверение № 229 от 02 май 2006 г., с което е легитимирал избора на Румен Т. Манолов за „Домоуправител” или „Председател на Етажната собственост”. Тук следва изрично и ясно да отбележа, че тъй като с него живеем врата до врата на един етаж и че в продължение на петнадесет (15) години досега не сме имали абсолютно никакъв конфликт, лично самият той ми е разказвал, че баща му е бил полковник от МВР, че самият той е бил осъждан за криминални деяния и че макар и по професия да е шофьор, по времето на комунизма винаги е бил изключително привилегирован и се е ползувал от доверието не само на криминалните отдели на МВР, но и на политическите.

            Освен това: >позовавайки се на т. нар. Експертни протоколи, подписани от специалиста от строителните войски и настоящ висш служител в самото Министерство на отрбаната полковник Иван Иванов; >както и позовавайки се на фалшивия текст от създадения от него фалшив Протокол на Общото събрание; >както и позовавайки се на юридически нищожното Удостоверение, което му е издадено от Кмета на община „Изгрев”, Румен Т. Манолов е сключил договор със строителна фирма, собствеността и ръководството на която е в ръцете на бивши офицери и служители на Строителните войски на армията.

            При това същата тази фирма неотдавна извърши ремонт и смени цялата дограма в жилището както на полковник Иван Иванов, така и на Румен Т. Манолов. Освен това, според моите лични проучвания, между собствениците на въпросната фирма и полковник Иван Иванов съществува уговорката той, полковник Иван Иванов, да обезпечи изнудването на 150-те (сто и петдесетте) собственици на апартаменти в блока, от всеки от които да бъдат събрани по 150 лева за „основен ремант”, от какъвто жилищният блок въобще няма нужда, в замяна на което фирмата ще издаде документ, че е получила всичките 22 500 лева (с което ще осигури счетоводно алиби на Домоуправителя), но впоследствие ще даде лично и на ръка на полковник Иван Иванов и на Румен Т. Манолов 10-15 процента от незаконно събраните пари.

            Така, след като цялата тази чисто мафиотска операция е обезпечена поне от един полковник от Министерството на отбраната и от Кмета на община „Изгрев”, Румен Т. Манолов, който винаги е демонстрирал разбиранията и самочувствието си на затворнически надзирател, вече е започнал изключително интензивен натиск върху всички собственици в блока с искане да му дадат парите, които той е посочил за осъществяването на „основен ремонт”, от какъвто сградата въобще не се нуждае и за какъвто липсва легитимно взето решение на Общото събрание.

            Нещо повече – разпльосвайки своите 150 килограма във входа на блока, той пресреща всеки, който се завръща от пазар, и му казва: „Как така имаш пари да си купиш сирене, а нямаш да си платиш задължението за ремонта на блока?”; в резултат на това изнемогващите и беззащитни пенсионери набързо замениха прозрачните си синтетични пазарски торби с платнени чанти, за да не се вижда, че „в ущърб на общото благо имат нахалството да си купуват и да ядат сирене”.

            И именно тук влиза в действие и вторият пласт на операцията – пред хората, живеещи в блока, се казва, че „ако някой има претенции относно съдържанието на Протокола, трябва да се обърне към г-жа Янкова, която именно е удостоверила, че такова решение наистина е било взето”.

            Наистина, би могло да се приеме, че не е изключено оперативното мероприятие да е чисто мафиотско, при което строителната мафия да е била формулирала стратегия, съгласно която въвличането на съпругата ми в престъпление ще доведе до това, че аз ще избера стратегия, при която, защитавайки съпругата си, фактически ще защитавам мафията, и по този начин чрез своя авторитет ще обезпеча изнудването на всички собственици на апартаменти в блока. Наистина, при този поглед върху нещата би изглеждало, че става въпрос за чисто мафиотско оперативно мероприятие, с което тайните служби на държавата не са ангажирани и нямат нищо общо. Това, обаче, съвсем не е така.

            Не само поради факта на юридическото си образование, но и поради стотици лични наблюдения върху съдебните процеси и осъжданията превъзходно зная, че в практиката на тайните служби съществува прилагането на следния прийом или схема: >на определени доверени лица и агент-провокатори се възлага задачата да участвуват в извършването на определено престъпление; >при което или реално да привлекат в извършването като свои съучастници, или фактически да създадат камуфлажно съучастничество, или просто чрез система от фалшификации и лъжествидетелствувания да набедят като съучастници или дори като ръководители и организатори на престъплението определени хора; >след което вторите (които като правило не само са видни политици и обществени личности, но са изявени и авторитетни противници на Правителството) да бъдат не само публично компрометирани, но и фактически да получават изключително жестока присъда, а първите – да получат не само символична присъда, но и изключително високо парично обезщетение заради временните си затруднения.

            Така че в случая съм абсолютно категоричен, че става въпрос за строго секретно оперативно мероприятие, ръководено от генерал Иван Чобанов, когото именно обвинявам в извършването на престъпление, имащо посочените по-горе параметри и характеристики.

4.

            Работата, обаче, съвсем не се изчерпва с така посочените дотук характеристични белези и параметри, и това е така поради елементарния факт, че българската държава е само едно от най-нискойерархичните звена от структурата на Червената мафия, поради което не само въпросният генерал и неговият Министър, но и самият Министър-Председател са най-нискойерархични слуги на тази Мафия и функционално имат много по-нисък статус, отколкото дори и най-долнопробните проститутки, които същата Мафия създава и контролира.

            Вече съм имал възможността да изтъкна пред всички вас един от аргументите си в това отношение: става въпрос за изложението ми от 10 май т. г., в което съм посочил, че битуващите като депутати проститутки на Червената мафия са обезпечили съществуването на напълно противоконституционния текст на член 237 от Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност на определени стопанско-икономически кланове на Мафията да получават съдебни изпълнителни листове единствено върху основата на напълно произволно измислените от тях т. нар. „извлечения от сметките”.

            Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че през последните две седмици медиите са заляти от интервюта с депутати и министри, които са внесли за приемане от Народното събрание текст на Закон, съгласно който дали изнемогващите от безпаричие поради ограбването им от Мафията български граждани ще могат или няма да могат да откачат радиаторите на парното си, и дали ще ползуват или няма да ползуват такава стока или услуга, ще решават не самите те, а техните съседи от блока, в който живеят. Във връзка с въвеждането и узаконяването на този принцип един млад журналист предвидливо и страхливо попита Министъра на енергетиката, който е и вицепремиер в Правителството, „Дали се очакват подобни промени и в Семейния кодекс, съгласно които дали той ще се ожени или не и точно коя булка да доведе пак ще бъде решавано не от него, а от съседите му?”.

            Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че макар и привидно тази регламентация да е насочена към даване на възможност на Червената мафия тотално да доограби българския гражданин, според мен не точно това е главната цел. Обръщам вашето внимание върху факта, че редица световноизвестни автори, изследващи психологията и практиката на репресиите във фашистките и комунистическите затвори и концлагери изрично и ясно пишат, че този тип регламентации преследват постигането на една-единствена цел, а именно: постигане на психологическия статус на идеалния затворник и концлагерист, при който статус всеки индивид е тотално контролиран от всички, поведението на които е продиктувано и зависи единствено от чисто животинските и най-вече хищническите им инстинкти и нужди.

            Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че посоченото по-горе за депутатите се отнася и за битуващите през последните седемнадесет години като членове на всички Правителства проститутки на Червената мафия, и че става въпрос за това, че в продължение на почти две десетилетия те оставиха абсолютно непокътнат текста на член 12 от все още действуващия у нас издаден още през 1951 г. (т. е. по времето на свирепия Сталински режим в България) т. нар. Правилник за управлението, реда и надзора в Етажната собственост, съгласно който текст „Решенията на Общото събрание подлежат на предварително изпълнение”, при което „изпълнителният лист се издава на Управителя или на Председателя на Управителния съвет от районния съдия въз основа на писмено искане, придружено от препис от протокола на Общото събрание”.

            Така, както е видно, в съвременната уж демократична и по европейски начин променена България все още е в действие правен текст, който е бил приет още през времето на най-свирепия комунистически режим и до днес въобще не е променян. Нека ви припомня, че точно тогава бащата на народите Й. В. Сталин бе казал, че въобще не е важно кой и как гласува по време на избори, и че единственото важно нещо е кой брои бюлетините и кой пише протоколите.

            И нима на фона на всичкото това наистина би могло да ви се струва странно и ненормално обстоятелството, че: >един полуграмотен шофьор; >син на полуграмотен офицер от МВР; >доверено лице и агент на бившата комунистическа власт; >доверено лице и агент на сегашната трансмутационна форма на бившата власт – Червената мафия; >сегашно непосредствено подставено и доверено лице на полковник от Министерството на отбраната (който пък е подставено лице на Мафията и на тайните служби на държавата); има самочувствието на „тоталитарен баща на сто и петдесет собственици на апартаменти в блока?!?

            Нима наистина сте готови да твърдите, че тези личности просто случайно имат самочувствието да правят това, което са направили по отношение специално и лично на мен - бившия политически противник и затворник на комунистическия режим, днешния политически противник на неокомунистическия мафиотски режим и сегашния професор по право?!?

            Категоричен съм, че само кретени биха могли искрено да вярват във версията, че това тяхно поведение към мен и членовете на семейството ми е „случайно”; и само непосредствено ангажирани с оперативното мероприятие престъпни личности биха имали наглостта да бъдат официално ангажирани с твърдението, че всичко това е случайно!!!

            Моето категорично мнение е, че в случая е налице строго секретно оперативно мероприятие, осъществявано от ръководената от генерал Иван Чобанов сегашна Държавна сигурност в интерес и по поръчение на Правителството, което действува в интерес и по поръчение на българския филиал на руската Червена мафия

12 юни 2006 г.                                                                                 Янко Н. Янков